Сестри Палавееви затвориха вратата на негативизма, дано я заключат завинаги
Театърът пак остави Следите върху въглените на собствения си дом. Замлъкнете и аплодирайте
Иво Дернев
В момент на интелектуални трусове в Пловдив се случи нещо, което трябва да затвори вратата на негативизма. И да се надяваме, да я заключи завинаги. Случи се явление, което ще остави Следи, каквото е и мотото на открития снощи фестивал Сцена на кръстопът. Явлението е „Сестри Палавееви”, а следите за пореден път запечатва целият екип на пловдивския театър. „Следите са бродерия в паметта, мълчание в ехото, графика сред клапите на сърцето”, пише Елин Рахнев в текста си за театралния форум. Скандалите не се помнят, не бродират върху паметта. Те Следи не оставят, въпреки че са много шумни. Следата маркира истинското изкуство, направено от абсолютните творци. Скандалите са за другите. Това доказаха всички, участвали в реализирането на новата постановка на Драмата. Тя бе много по-шумен шамар в лицата на всички иначе твърде шумни скандалджии. Докато те се изпепеляват, театърът за пореден сезон направи нещо страхотно върху въглените на собствения си дом. Направи истинско, вълшебно изкуство без своя сцена. Ето, за това трябва да се говори. За него трябва да се пише. То да се коментира. Там, на сцената и зад нея, бяха хората, които трябва да бъдат в устите ни. Шумът трябва да е от аплаузи, а не викове. Замлъкнете и аплодирайте. Защото онова снощи е важното.
И така… Бурята снощи бе в Дома на културата. На сцената сякаш имаше ядрен взрив от енергия, от единомислие, от партньорство и от талант, разбира се. Убеден съм, че смаяни от резултата на дългия си труд са били и директорът на театъра Кръстю Кръстев, и авторът на драматургията по собствения си роман Алек Попов, който работи в тандем с Деляна Манева. Актьорите Боряна Братоева, Мила Люцканова, Добрин Досев, Симеон Алексиев, Венелин Методиев, Елена Кабасакалова, Алексей Кожухаров, Ивайло Христов, Димитър Димитров, Красимир Василев, Троян Гогов, Димитър Банчев, Стилиян Стоянов, Петър Петров, Тихомир Кутев, Александър Секулов – Младши бяха като съвършен механизъм на сцената. Машина за изкуство. Напътствани от режисьора Елена Панайотова. Машина, работеща перфектно върху сценографията на Петър Митев, в костюмите на Николина Костова-Богданова, задвижвана от хореографията на Татяна Соколова и музиката на Асен Аврамов и украсен великолепно от мултимедията на Петко Танчев. Сестри Палавееви- младите Боряна Братоева и Мила Люцканова (тя излезе за първи път на голяма сцена) вдигнаха толкова високо летвата пред именитите си и опитни колеги в заглавията до края на фестивала, че вторите ще трябва доста да се постараят. Толкова страст за театър у тези две крехки създания… Толкова любов към това, което правят… Боряна и Мила бяха великолепни. Неотразим бе и Добрин Досев, в ролята на Медвед. Зашеметяващи бяха всички актьори, всеки в своя изключително колоритен персонаж. Дори дребният гаф, задължителен за първо представление, с падането на микрофона на Пъклото, герой на Ивайло Христов, остана почти незабелязан. Той бе предъвкан за кратко само от най-критичните. Да, и такива имаше. Те сигурно разбират много повече от мен. Аз обичам просто да изживявам. Ако това е грешка в разбирането за театър, моля за извинение.
А „Сестри Палавееви” е изживяване от вдигането на завесите, до падането им. Страхотен хумор, съчетан с дълбок исторически и психологически анализ. А какъв финал само! В мига, в който зрителите се заливаха от смях на „мастурбацията като гордост за пролетариата и партизанина”, буквално отнесоха куршум в главата. Смъртта на отряда и драматичната гибел на Медвед. С тежката му изповед. Че всичко е лъжа и опаковка. Че историята се пише от силните на деня. Че в розовите представи за тръби, пълен със сладолед, всъщност се крие само лед и пуснати в канала сладки илюзии. Смъртта на Медвед бе и сценична, и екранна. Камера на сцената снимаше в близък план изкривената физиономия на простреляния партизанин, който се гърчеше не от наближаващия болезнен край, а от завещанието пред чистите души на сестрите и апела му към тях: „Всичко е лъжа. Бягайте, бягайте деца!”.
В изкуството обаче лъжа няма. Вие не бягайте от „Сестри Палавееви”. Гледайте представлението и аплодирайте. Аплодирайте силно театъра и творците му. Те оставиха пак Следи върху въглените. Те заслужават вниманието ни. Не друго…
P.S. И дръжте заключена онази пуста врата на негативизма. Нужда от нея нямаме.
